“Градът” – Клифърд Саймък

Преди няколко години си бях купил на старо една книжка на Клифърд Саймък, която някак си естествено замина непрочетена за Стара Загора и Саймък остана в списъка на чакащите автори. Снощи като се рових за интересни заглавия в блога на “Читанка” попаднах на сборника с разкази “Градът” и се зачетох. Очертава се интересна книга, изпълнена с много идеи и въпроси. Останах възхитен след прочита на първия разказ, вероятно и другите ще са на ниво. Засегнати са много теми и ми беше нужно повечко време да ги осмисля. Основната идея е свързана с града и с предположението, че след време градът ще замре като институция и форма на живот. Не знам до колко това ще се случи в близкото бъдеще, като вземем предвид увеличаващата се урбанизация. Може би това ще стане, ако възникне някакъв катаклизъм, който да принуди изселване на хората от градовете (както е станало с изселването на хората от селата и по-малките населени места). Ако темата ви се струва интересна, спрете с четенето на поста и се залавяйте с разказа :) Останалото са мои интерпретации по темата.

Реално посоките за мигриране са две – от по-малкото към по-голямото или обратното. При индустриализацията посокота на движение е към концентриране на хората в градовете. Основната причина е автоматизацията на труда. Хората, които до тогава ръчно са обработвали земята и отглеждали животни, стават излишни и се налага промяна. Промяната – това е още една тема, която много безшумно е засегната, и е нещо, което съпътства човек през целия му живот.

Миналото показа, че няма нищо вечно и в даден момент се налага промяна в организацията на живота и съответно адаптиране към новостите. През 18-20 век това е било преходът от селото към града. Вероятно в бъдеще ще възникне нова организия(или връщане към старите форми), която ще замени сегашните градове.

Като четох разказа, си нахвърлях някои идеи и въпроси, които ми се струват интересни:

1) За да се задържиш на дадено място (държава, населено място, дом, работа), то трябва да ти предоставя удобства и да те предразполага да се грижиш за него. Като по този начин ползата е взаимна – ти се грижиш за обкръжението си и то ти отвръща със същото.

2) Като създаваш нещо ново, трябва да помислиш и за старото, което оставяш след себе си. Кой ще се грижи за него и кой ще го поддържа? (работа, дом, семейство, приятелство).

3) Покрай темата за промяната възниква въпроса и с примирението. До каква степен човек трябва да върви срещу течението и каква е ползата от неговите усилия?

4) Нужно ли е държавата да се грижи (и ако да – до колко) за запазване на старите традиции на своя народ, в случай, че обществото не проявява интерес?

5) Българското село е изчерпало предишните си функции. Време е, или да се натовари с нови задачи и да се развива(както става със селския туризъм) , или да изчезне изцяло.

6) Този разказ  много ми напомня на “Гроздовете на гнева” на Стайнбек. Там също има негодуващи и изпаднали в безизходица хора, които се опитват да се пригодят към връхлитащите ги промени.

П.С. В разказа за първи път чух за термина “хидропоника”, който означава: Отглеждане на култури без почва, във вода с разтворени минерални соли.

Тук намерих много интересен линк по темата на български, а това е wiki-страницата. Оказа се, че повечето зеленчуци от хипермаркетите се отглеждат на този принцип. Това обяснява защо са толкова “гумени” и не толкова вкусни, колкото естествено отгледаните зеленчуци.

Advertisements

About tsvetanv

Friends, Books, Music, Math, Programming.
This entry was posted in Books, Society. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s