Възпитание, отговорност, активност

Наскоро покрай изборите през октомври си говорихме с брат ми за това кое е най-важното нещо, което може да подобри положението в България. Достигнахме до извода, че с най-голям приоритет е доброто възпитание на децата и младите хора. От това как са възпитани и образовани, ще зависи тяхното поведение, а оттам  и положението в страната.

След това се допитах и до хазяйката, която е бивша учителка, прекарала целия си живот сред ученици. На въпроса ми кой е определящия фактор за възпитанието на едно дете, нейният отговор беше: улицата, обкръжението, средата, в която расте детето. Много на място казано. Според мен важен фактор са и родителите: от тях зависи дали ще успеят да ангажират в правилна посока вниманието на детето и до каква степен ще го предпазят от лошите страни на обкръжението.

Друго, което съм си мислил:  кога човек става отговорен за действията си? До каква степен може да критикуваш постъпките на един човек или ще прехвърлиш отговорността за неговото поведение в обкръжаващата среда?

Зададох си този въпрос, когато в училище учихме “Бай Ганьо”. Има един пасаж от книгата, който ми направи много силно впечатление:

Не зная, може да ви се покаже смешно, неестествено, но ще ви кажа, господа, че в този момент аз инак погледнах на бай Ганя; като че някой ми внуши: “Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив – главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвизи е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила…”

Следващата стъпка след като човек стане отговорен, е да стане активен. Тоест, като понатрупа малко опит и годинки, хубаво е да осъзнае, че сегашното настояще зависи от него лично. Със своите постъпки той определя обкръжението си. Дали ще се разбира с хората около себе си, дали ще е чисто на улицата пред дома, дали ще си избира кадърни политици – всичко това зависи от него. А какво би станало, ако това го осъзнаят повече хора и започнат да мислят повече колективно, а не толкова индивидуално. Ех, размечтах се нещо :)

Advertisements

About tsvetanv

Friends, Books, Music, Math, Programming.
This entry was posted in Psychology, Society and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s