Стоножката и жабата

Имало едно време една стоножка, която танцувала фантастично със своите стотици крачета. Винаги когато танцувала, горските животни се събирали да ѝ се любуват, дълбоко впечатлени от нейната дарба. Само едно животно не можело да понася танците на стоножката – жабата…

“Как да попреча на стоножката да танцува? –  размишлявала жабата”. Не можела просто да заяви, че не харесва танца. Нито пък да твърди, че самата тя тацува по-добре, понеже никой нямало да ѝ повярва. Накрая скроила чудовищен план. Седнала и съчинила писмо до стоножката.

“О, несранима стоножке! – писала тя. – Аз съм предана почитателка на изключителното ти танцово изкуство. И бих искала да знам как точно го правиш. Дали първо вдигаш левия крак номер 228 и десния си крак номер 59? Или започваш танца, като вдигаш първо десния си крак номер 26, а впоследствие десния номер 499? С нетърпение очаквам твоя отговор. Любезни поздрави, Жабата.”

Когато получила писмото, стоножката за първи път в живота си се замислила какво всъщност прави, когато танцува. С кой крак тръгва? И кой крак следва? И какво мислиш се случило?

Стоножката никога повече не танцувала. Това бил краят. Така става, когато мисълта задуши въображението.

"Светът на Софи", Юстайн Гордер

 

 

 

 

Из “Светът на Софи”, Юстайн Гордер

Advertisements

About tsvetanv

Friends, Books, Music, Math, Programming.
This entry was posted in Books, Philosophy, Psychology. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s