“Сърца в Атлантида” – Стивън Кинг

Една от любимите ми книги. Прочетох я за първи път в 10-11 клас. Оттогава често я прелиствам и си препрочитам любимите пасажи. Особено любим ми е разказа за Боби и Тед. Чудех се какво толкова ме привлича в него, докато не открих отговора в думите на един от героите:

– Е, как се чувстваш сега, Боби, след като ни видя? – попита главният. – Искаш ли да дойдеш с нас, за да бъдеш близо до стария добър Тед?…
– Стига – намеси се Тед.
– Или искаш да останеш с майка си? – продължи странният глас, като не обръщаше внимание на Тед. – Разбира се, че не. Не и момче с твоите принципи. Не и момче, което е открило радостта от приятелството и литературата. Разбира се, че ще последваш този хитър стар kamai, нали?

Разказът за Боби и Тед е история за приятелството. А също и за книги – все хубави. Оттук научих за”Повелителят на мухите” на Голдинг и “За мишиките и хората” на Стайнбек. Които след това прочетох със същото желание и интерес като Боби : )

“Хората като нас – припомни си Боби. – Защо няма място за хората като нас?”

Препратка към книгата в chitanka.info .

hearts-in-atlantis

Advertisements

About tsvetanv

Friends, Books, Music, Math, Programming.
This entry was posted in Books. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s